Tim_Logik

Напоследък в световен, а вече и в национален мащаб се забелязва една доста притеснителна тенденция.  Със създаването на все повече сайтове за качване на любителски видеота и снимки започна една надпревара за вниманието на хората. Не един и двама души станаха буквално световноизвестни и навъртяха милиони посещения и гледания на клиповете си благодарение на youtube и т.н. и то без да показват на хората нищо особено. Но не за тях ще стане дума тук, те са безобидни в общия случай.

Става дума за хората, които стремейки се да станат известни качвайки клип или снимка, остават безучастни в ситуации, в които буквално заминават човешки животи. Локалният пример за това е случаят с изгорелите вагони, когато загинаха 8-9 (сори не помня колко точно) човека, а в едно интервю шафнера на единия от вагоните разказа как е имало сума ти хора, които вместо да помагат са стоели отстрани и са снимали с телефоните си.  Друго, което гледах беше клип на взирва в Челопечене, като няколко секунди по-късно върху снимащото момиче (подразбиращо се от писъците) от ударната вълна се строшава стъклото, зад което е снимала. За какво си говорим? Хората пренебрегват инстинкта си за самосъхранение, за да заснемат нещо и да го качат в нета! И тук не говорим за стъписване, което би било нормално, но щом си се сетил да си извадиш телефона/апарата и да снимаш очевидно не си бил скован от паника.  Примери бол, катастрофи и въобще всякакви нещастни случаи са направо находка за случайният минувач с някаква техника под ръка. Същото се забелязва и на много други места, като тенденцията постепенно се влушава, тъй като летвата постоянно се вдига от все по-зрелищни клипове.

Който и да питаш веднага ще ги охули такива и ще те увери как ако попадне на такова нещо веднага ще се хвърли да помага с каквото може, но поне половината биха само отминали зяпайки, а не малко биха и поснимали. Ще ги видя някой ден да им се случи нещо и да се наредят 20 човека с телефони да снимат без никой да си мръдне пръста.  Разбира се, има случаи, когато просто няма какво да направи човек, ако има пожар, няма да тръгнеш да го гасиш, ама не би трябвало и да отиваш по-близо да снимаш…

Такива неща се подхранват от самите хора, разбира се, веднъж появи ли се такова клипче и се започва голямата размяна на линкове ТМ, както с всяко по-известно нещо в нета, всеки почва да праща на всеки и до 24 часа е обиколило мрежата..

<отклонение>

Мислел съм си да направя такъв експеримент с някоя интересна находка в нета, която да пратя на 5-6-10 човека от списъка ми и да засека колко време ще мине преди аз да я получа от някого.  Дразня се, когато получавам от хора, които не са ми писали от седмици/месеци ни в клин ни в ръкав някакъв линк ей така, без здрасти, без нищо, явно просто се чувстват длъжни да ме зарадват и мен с някоя уникално смешна картинка, мотаеща се в нета от  7 години. И то хора, които ме познават и са наясно, че прекарвам половината си време в нета. Какво си въобразяват въобще “оо седнах тука за 30 минути, АХХАХАХ, каква смешна картинка/клипче, сега ще я покажа на тим/геша/жоро/георги да му покажа, че и аз не съм вчерашен в интернета”. Като получа такова нещо пък точно все едно ми казват  “ТОКУ ЩО ОТКРИХ, ЧЕ В НЕТА ИМА НЯКВИ МНОГО ЗАБАВНИ НЕЩА” Ми има, да, ако пращах на половината си познати всяко нещо в нета, на което съм се засмял, трябваше само това да правя, а половината щяха да ме помислят за съвсем странен, заради типа хумор.

</отклонение>

Другото нередно, е, че се насърчава това и от медиите, например “Аз, репортерът” на bTV, където хората пращат заснетите неща за да ги покажат в новините. ИХААА..  И какво? Едисикъде имало наводнение, зрител изпратил сензационен материал на кола и три дънера, носещи се по реката, след което пускат записа и се виждат 400 тъмно сини/сиви пиксела + 20тина с предполагаемия цвят на колата и 30 кафеви.. и отдолу, разбира се, името на гордият “репортер”! Появата на името може и да е повод за тридневни празненства(в ненаводнените къщи), но де факто на никой не му пука кой го е направил. Нито пък някой е станал истински репортер след като е пратил подобно нещо, да не говорим, че и предвид качествата му, спокойно може да се мине и без него.  Същото важи и за нета, никой не гледа кой го е заснел, качил и т.н.  Хората гледат, цъкат с език(българите де, другите не цъкат с език) и продължават… Всеки иска да е известен, ама шансът да постигнеш каквото и да било по този начин, е нищожен.

Да гледам зрелищни неща и аз обичам, разбира се, ама да се превръща гоненето на сензационни материали в мания за обикновения човек, не е хич добра идея. Има си хора професионалисти, които, ако трябва, да се подлагат на опасности за да гледаме после репортажи от “мястото на събитието”, но такива, от които да получаваме нещо.

Напоследък няма кой знае какви интересни търсения, довели хората дотук, но все пак се поразрових да разгледам и имаше някои по-така, ето ги и тях:

Google: снимки на класната от бала

хъх, трябва да си ебати късметлията да попаднеш на снимки точно на твоята си класна като търсиш така..

Google: Пожелание за откриване на дискотека

ами..  по-малко чалга, повече забавление и без боеве!

Google: ББЕ

Любителите на конспирации вече търсят информация по въпроса :ninja:

Google: направи си e mail

Това го извадих, защото ми се струва някак тъжно :/

Google: русалка Хитлер

ьяья, или някой е търсел моето творение, или има изненадващо сходно-изчанчено мислене с моето. Моля ако е второто и човекът чете това, да се обади!

Google: zagad14no

И това е някак тъжно, лошото е, че присъства и тук някъде (в един коментар, проверих)

Другият път повече…

big entry coming soon…

Преди време бях чел нещо, как щяло да звучи едисикакво на различни езици и реших да направя такова за моя ник:

Шведски - Tim Logikson

Финландски - Timi Logikonen

Сръбски - Тим Лоджикович

Италиански - Timon Logikone

Немски - Tim Von Logik

Турски - Ахмед Мохамед

Испански - Tim de Logiko

Бразилски - Timaldo

Китайски -

Корейски - 팀

Египетски -

Имам навика от време на време да разглеждам разни блогове, като ако ми е по-скучно започвам прескачането от блог в блог, с други думи блог сърфинг из океана на БЛОГОСФЕРАТА(!). Това става обикновено благодарение на линковете към други блогове, избираш един, оттам в друг, оттам в трети и т.н., предполагам доста други хора го правят. Дразнят ме така наречените от мен “dead end blogs”, а именно блогове без линкове за други. Естествено винаги можеш да дадеш “back” и да се върнеш в предния, но някак си се прекъсва нишката, все едно да те съборят от дъската докато сърфираш..

Разглеждайки другите блогове се замислих защо цялата тази работа е толкова успешна..  Както съм казвал, на хората в нета доста малко им пука за това, което казват другите, но въпреки това блоговете се четат и коментират все повече. Чудех се, защо ли е това, и се сетих! Клюкарстването! Но не в чистата му “знаеш ли, че X се целувал с Y” форма, а в една модифицирана, по-възвишена (ехех, как, все пак става дума за БЛОГОСФЕРАТА, само стар английски клуб с лордове е по-нагоре) форма. Колкото и да отричат някои, всеки има в себе си една клюкарска жилка и обича да научава туй-онуй за познати и непознати люде, независимо колко го засяга. Специално в България това се подхранва и от необяснимото непризнато удоволствие, което изпитват хората от неволите на другите. Възвишеното в случая идва, че хората не се налага да разпитват, за да научат клюките и по този начин си запазват съвестта чиста. А не се налага да разпитват, защото всички сами си казват. Болшенството от лични блогове, в които хората разказват за ежедневието си, съдържат предимно постове с негативно съдържание. И нормално, когато на човек му е добре си гледа кефа и не му пука. Но когато нещата тръгнат на зле, о, не! Трябва да се опищи колко жесток и несправедлив е света! И след като го направиш, тръгваш из чуждите блогове и виждаш, че и другите имат проблеми и им е кофти и ти става по-добре. Хубавото е, че всичко това можеш да си правиш спокойно пред пц-то без никой да те вижда и можеш да си реагираш естествено (викайки “ХАК ЛИ ТИ ЕЕ??” примерно..). Иначе, разбира се, всички са доволно добродушни и веднага са готови за grouphug, но само виртуална! Интересно е, да се наблюдава, а и понякога да се включиш в някоя grouphug, just for the sake of it…

И преди никой да не каже “Ти да не би да не правиш така?”   you`re damn sure, I do! Не е тайна, че нивото ми на клюкарственост е поне средно, така че редовно посещавам оплакваческите блогове(това само в България може да се случи, ОСТАВКА!!!), а после се заканвам да емигрирам в Швейцария, ако автобусът закъснее повече от 3 минути, но затова никой не знае, защото такива неща не се пишат тук!(Мваха)

Не мога да не се похваля, че в днешният брой на Народно дело е публикувано ентрито ми “политик idol” :Д  Има си даже и колаж към него, ето снимка:

QR Codes, както днес разбрах, са изображения подобни на бар кодовете, които съдържат различна информация и със съответен софтуер могат да бъдат разчитани от мобилни телефони.  Доста нашумели са в Япония, където по принцип живеят няколко години напред в бъдещето. Моят модел телефон още не е сред поддържаните от софтуера и не можах да пробвам. Такъв софтуер може да се свали от тук, а QR Code може да си направите тук . Ето един, който ако се снима би трябвало автоматично да отвори в браузъра на телефона този блог:

Доста възможности предлагат подобни кодове ако навлязат масово, затова и в момента са такъв хит в япония, основно май се използват за реклама, като видях и да се продават специални кръпкоподобни лепенки (?!?), които се правят по поръчка и съдържат съответната информация и можеш да си слагаш по дрехите, така че, като някой те снима с телефона си да получава инфото.

За повече инфо, wikipedia.

strangely enough, реших да взема участие в мотаеща се из БЛОГОСФЕРАТА ъъмм идея, която се състои в правене на подаръци. И под правене имам предвид наистина ПРАВЕНЕ на подаръци! Доколкото разбрах, желателно е постващият да направи лично подаръци за първите 5 коментирали съответното ентри. Няма срокове за изпълнение, нито някакви изисквания и честно казано нямам идея какво бих могъл да измайсторя, но ще е нещо в зависимост от коментиралите.  А да, за малко да забравя, уловката е, че който коментира, после пуска такова ентри в своя блог (ако има) и прави подаръци на други 5 човека.. Като се замисля е нещо като доста неефективна пирамида това, може би цаката е да се вредиш на поне 5 места сред първите 5 и после да постнеш в своя блог, хяхях.. Но, не! Това е благородна инициатива! Аз не съм от най-благородните хора, които познавам, но пък винаги съм обичал да правя подаръци, така че, GAME ON!

п.п. понеже 5 коментара след мое ентри (изключая моите коментари) са рядкост, давам срок от 1 седмица. Ако в края на тази седмица коментиралите са по малко от 5, няма да получат екстра подаръци:Д

едит: началото е дадено от непознатият за мен CX ето тук

Освен обичайните за сезона фиести това лято се случва едно голямо фиаско. Имам предвид фалитите на хотели по черноморието и въобще слабият сезон тази година.

Warning! Следва ентри с приблизително 780 думи, в края му може да намерите “tl dr” версия.

Като изключим глобалната икономическа криза има и друга причина са слабият сезон тази година и тя е… “трудолюбивият” българин! Неведнъж съм чувал да се споменава прословутата трудолюбивост на българите като някакъв страхотен добродетел.. такъв щеше да е, ако беше истина. Факт е, обаче, че българина е доста мързелив и прословут по-скоро с постоянните си опити да прецака системата, или ако не цялата система, то поне някой да прецака, дали ще има полза или не, не е толкова важно, важното е да има прецакване. Това е нещо като неофициален национален спорт. Та с това си свойство и известна доза алчност много хора решиха да забогатеят чрез хотелиерство и други видове услуги в сферата на туризма.

Всяка година в България се провеждат по две олимпиади по Прецакване. Лятна и зимна. И понеже сега е лято, ще се спра на нея. Лятната олимпиада по Прецакване включва множество дисциплини и два основни опонента:  Обслужващи (хотилиери, ресторантьори ect.) и обслужвани (туристи). Години наред обслужващите по черноморието прецакваха стотици хиляди туристи всяко лято, предлагайки им общо взето всички видове услуги на завишени цени ( “то на тях и това им е евтино”) и ниско качество на услугите. И понеже номера минаваше, с всяка изминала година обслужващите ставаха все повече и повече, толкова много възможности за прецакване привличаха като магнит хора от цялата страна. Всеки, видял се с достатъчно пари, или имащ възможност да изтегли кредит, вдига хотелче (или прави заведение) и се почва! Стигна се до момента, когато вече беше ясно, че има твърде много от горепосочените и работите ще тръгнат на зле. Това беше преди поне 2-3 години, ако не и повече. Ефекта? Още повече хотели и заведения… Защото алчността няма граници.. щом оня там може значи и аз мога и всеки по тази логика гледа да влезе в играта и да прибира ГОЛЕМИТЕ ПАРИ от 200-300% печалба.  И възмездието не закъсня. Чужденците решиха, че не им се ходи повече на курорт-строителна площадка за пари, за които могат да отидат в гърция, турция и т.н.  и да получат в пъти по-качествена почивка. Следстивето, по 3-4 хотела на ден фалират, предлагат се нощувки от по 15-20 лева на човек в разгара на сезона, бирата от 3 лева пада на 1, въобще, кеф…  Тъпо е, че се наложи да стане така, за да се прочистят курортите, при положение, че беше отдавна ясно и преди това се е случвало на не едно и две места. Ама на тъпия и упорит българин такива акъли не му трябват, той от всичко разбира, както винаги.. Хак им е сега. Добрата новина е, че всички незамесени в туризма най-после получават услугите на цени, които отговарят на качеството им. Ако бирата ми е левче, хич няма и да ме интересува дали сервитьорката е нацупена.  Лошата е, че ще минат поне още няколко години, докато застроените комплекси се прочистят от излишните хотели и презастроят, този път както си му е реда.

Сега ще се спра на два от най-засегнатите курорта от гореспоменатата криза, а именно Златни пясъци и Слънчев бряг. Лично аз не смятам, че златни пясъци е чак толкова зле, колкото слънчев бряг и сравняването им е дотолкова, доколкото златни пясъци е просто вторият, било то и по-надалеч. Ето и нагледно доказателство:

Слънчев бряг:

Златни пясъци:

Снимките са стари, но може да приемем, че са нарастнали пропорционално. Ясно се вижда, че положението в слънчев бряг е в пъти по-сериозно. Така погледнато прилича по-скоро на някаква индустриална зона. Някои други разлики, които искам да отбележа:

Златни пясъци е разположен в близост до природен парк (това в ляво от E87) и като цяло има доста повече зеленина. Това, което не си личи от снимката е, че хотелите са разположени на наклон, с други думи, повече хотели имат изглед към морето, в слънчев бряг всички след 1-2-ра линия духат супата и единственото, което виждат, е другите почиващи на около 20тина метра от тях. Преимуществото на слънчев бряг е по-широката плажна ивица, но предполагам, че спрямо по-големият брой туристи е възможно да се пада по-малко място на човек, отколкото на златните.

Въпреки това, изненадващо е колко хора обичат да ходят там точно заради многото хора, заведения => пиене, забава. Със същите неща хората асоциират и студентски град и сега се замислих, че наистина може да се направи известна аналогия между двете. В студентски град се събира цяла българия, а в слънчев бряг се събира цяла софия:Д Разликата е, че слънчев бряг е направен с идеята да е място за добро прекарване, а на студентски град това е нещо като изкривяване. Но за него ще пиша друг път.

tl dr: Наши алчни сънародници не успяха да изпълнят българската мечта и останаха с пръст в уста, след като туристите им теглиха една майна. Златни пясъци >> слънчев бряг, но същевременно слънчев бряг > златни пясъци, go figure..

Не всичко в библията е истина.

I`m doing it wrong!

*изпукване на пръсти*

Традицията повелява след дълга суша(блогосуша за говорещите блогърски) и няколко ентрита за отбиване на номера, да последва някое що-годе сериозно и дълго такова. Чудех се известно врема на каква тема да е и се сетих за тази. Какво точно за вещите, по-долу..

Често се говори за вещите и за това как в този материален свят те определят живота ни, статута в обществото и това какво сме постигнали и колко е лошо всичко това, защото човек трябва да се оповава на духовното и т.н. Тук няма да говоря точно за това, но все пак ще кажа нещо. Според мен няма лошо човек да си купува разни неща и те да го радват, стига да го прави заради себе си, а не заради това какво ще кажат/помислят другите за него щом ги има. Всякакви неща, които се купуват, защото са модерни, нашумели или препоръчани от някого попадат във втората категория. Модата, според мен, не е нещо хубаво, донякъде ми напомня за църквата. Създава се някакво усещане от хората, че това да следват модата/църквата е от някакво особено важно значение за тях, без да се дават конкретни причини за това. С други думи, контрол и изгода. Църквата е друга тема. Ще се спра обаче на модата. Група хора решават няколко пъти в годината, какви дрехи трябва масата хора да носят, а именно, техните дрехи. И ако не го правиш, другите те сочат и ти се смеят (понякога буквално).  Не толкова идеята ме дразни, колкото факта, че толкова много хора спазват модните тенденции. Оо сега се носи този цвят, не онзи, оо, сега се носят ромбчета, не райета, освен това се носят смешни островърхи обувки, аа нене, вече се носят малки спретнати заоблени обувки.. fuck that shit… няма да си сменям всяка година целия гардероб, само защото някой иска всяка година да прави милиони, а някой друг може да ми каже, че вече не се носело това, което нося..  буу-хуу! Но стига за това, отпеснах се.

Исках да пиша, за вещите, които наистина радват хората. И нямам предвид неща от рода на телевизори, коли, телефони и прочее. Имам предвид индивидуалните за всеки вещи, които човек свързва с едно или друго събитие, или просто му допадат като дизайн, функции или идея. По принцип тук не говоря много за себе си (макар че казвам достатъчно със самите ентрита), но сега ще дам някои примери за мои вещи.

- бухалката - да, всеки, който ме познава или поне ме е виждал, ще се засмее на образа аз+бухалка, но това е без значение. Наистина, бухалката нито ми трябва и едва ли някога ще използвам по предназначение, но много си я харесвам. Не е някаква специална, съвсем обикновена, от оръжеен магазин, но просто ми допада като вещ. Държа си я, докато стоя пред пц-то, размахвам се с нея докато се мотая из стаята, абе радвам й се. Някой психолог може и да даде обяснение за това, сигурно е свързано с моШта, която искам да имам и разни такива :w00t:

- палките за барабани - също едва ли ще ги използвам някога по предназначение, но и тях, подобно на бухалката, почти постоянно мотая из ръцете си, барабаня по разни неща и ги удрям една в друга сякаш давам такт за началото на песен (:D)

- автоматите за сноуборд - взех ги с 50% намаление и макар и да не отидох след това да карам тази зима, не съжалявам нито за миг. От както се интересувам от сноуборд съм искал хубави автомати и сега ги имам. Много добра изработка и дизайн, понякога си седя и ги гледам и им се радвам. Много хора имат такива и по-хубави и сигурно се скъсват от каране, но не ги оценяват, не обръщат внимание на детайлите, на мисълта, която е вложена във всеки от тях и всеки си има функция, дори на пръв поглед това да не си личи.

- топките за голф - и те няма никога да попаднат в дупка за голф, каквато е целта им. Бях в германия, когато си ги купих и немското семейство беше доста изненадано, когато на въпроса, какъв е резултата от ШОПИНГА, наред с другите неща казах и “две топки за голф” , хахах. Топките за голф също са си инженерно постижение, от сърцевината им, през начините на изработка и повърхнината им с вдлъбнатинки, всичко е изчислено.

Мисля, че стигат толкова примери, идеята ми е, че човек трябва да си набавя по един или друг начин, предметите, които винаги е искал да има. Дори да не са му нужни, да не вършат нищо и да са скъпи, ако наистина ги иска заради себе си, трябва да ги има. Защото мечтите в повечето случай се сбъдват трудно, когато въобще се сбъдват, затова човек трябва да си осигурява нещата, които са във възможностите му. Дали има или няма смисъл не е важно, един ден, на преклонна възраст, ще си имаш уреден живот и ще си мислиш “еех, така и не си купих едисикакво, защото винаги имаше по-важни неща за купуване”. Защото наистина е така, винаги има по-важни неща, но те няма да ти донесат това удоволствие и удовлетворение, което ще получиш от нещото, което искаш. Човек понякога трябва да се преборва с инстинкта за “първо важните неща” и да си угажда, защото точно такива малки неща те зареждат, дават ти сили и те обнадеждават. Важните неща няма да избягат, така или иначе за тях ще отделиш пари, но ако не отделяш за нещата, които искаш, просто се губи смисъла.

Дразня се и когато някой каже “ее, какво толкова, това е само вещ”. Само вещ са примерно стола, масата, леглото и разни такива ежедневни работи, но те никога не биха предизвикали реакция, която от своя страна да предизвика гореспоменатата реплика. Щом нещо е предизвикало такава реакция, то очевидно не е било само вещ, имала е някаква емоционална стойност, следователно тази реплика не може да помогне по никакъв начин и изричането и е напълно безсмислено, освен с това, че показва неханието на казващия я към случващото се.

Отново се получи малко по-дълъг пост, отколкото планирах, което може да откаже някой от малцината наминаващи оттук, да го прочете, но пък съм доволен, че успях да кажа това, което исках, а това е по-важно.  Този път няма да казвам, че ще гледам да пиша по-често, защото обикновено не се получава.  Това е засега.

ако се чудите защо не поствам…

скрит съм…

1. бабата лихварка…  аргхх… въобще тъпите реклами са много и заслужават отделно ентри, някой ден може и да се случи.

2. Сравняването между БГ и други страни от европейския съюз. Едните сравняват само заплатите, без да вземат предвид разходите на хората там и тук и веднага писват как там вземат ебати парите. И обратното, взема се цената на някоя стока/услуга и пак, оо на запад това струва едиколко си, а тука вижте колко е, супер евтино, срамота, трябва да се вдигнат цените възможно най-скоро..  Разбира се факт е, че заплатите в БГ са твърде ниски и т.н., но както в почето случаи положението тук се изкарва много по-лошо, отколкото е.

3.  Абитуриентите по прозорците на колите :facepalm: разбирам, че е празник и т.н., ама да се покажеш на прозореца на кола и да крещиш е мега селянията, като изключим опасността. Да си завършил гимназия не е чак какъв повод за радост, особено имайки предвид, че обикновено извършващите по-горното дори не могат да се похвалят с кой знае какъв успех(макар че, да завършиш с няколкостотин отсъствия също си е подвиг). Единствените случаи, когато не бих имал нещо против подобни изяви е: ако е някой циганин, завършил гимназия (!) или сме се класирали за полуфинал на световно по футбол. И двете са почти еднакво рядкослучващи се, така че никой не е оправдан!

4.  Уличните кучета.. и хората, които ги защитават, но не биха взели да гледат някое вкъщи. Затова им хвърлят разни неща да ядат, като така постигат вътрешен мир (предполагам). И тези, които изкарват уличните котки едва ли не по-лоши от кучетата, пфф.. дори да приемем, че котките могат да бъдат достатъчно шумни, за да те събудят посреднощ, това е в относително краткия им размножителен период, при кучетата обаче всяка вечер е купон, лаене, гонене, още лаене, боричкане… ако концентрираната отрицателна енергия можеше да убива със сигурност нямаше да оцелеят повече от 2-3 дни. Да не говорим, че не знам някой да е чувал за човек, наръфан до смърт/обезобрзен от котки, така че следващия път вместо да изхвърляте кокалите си през терасата по-добре се обадете на кучкарника(и не излизайте с номера “те нападат, понеже са гладни, ако ги храним всичко е ОК”).

толкова засега..

Покрай нашумелите напоследък предавания, за набиране на всевъзможни таланти, се замислих, щом може да се направи такова нещо, чрез което, макар и малко относително, да се намерят най-добрите певци(и не само, в зависимост от предаването) в България, защо не се направи такова, но в което да се намерят най-добрите политици в България. На всеки е ясно, че от такива има нужда, хората предпочитат да избират сами представителите си, а не партиите да пробутват, който те си решат, оттам и дойде идеята ми за “Политик idol”. И без това се обсъждат варианти за мажоритарен вот. Не съм отделял много време за избистряне и усъвършенстване на концепцията, затова ще я представя в грубия й вид. Така.. Първи проблем - всеки иска да е депутат, затова трябва да има някакво отсяване на кандидатите, така че да останат определен брой, за които ще може да се гласува. Това не знам как точно ще стане, иска ми се да избегна моментът с жури и подобни, но може би ако са някакви бивши политици, които нямат интереси в сферата, ще свършат работа да избират що-годе биващите поне на пръв поглед. Кандидатите от своя страна, трябва да представят нещо като CV-та с разни екстри и ще отговарят на въпроси на комисията, абе както на регионалните кастинги, представяте си го.

Както знаем, един мандат е 4 години, депутатите са 240 и се избират наведнъж. Не и тук! Прости сметки показват, че 4 години са 48 месеца, като разделим 240 на 48 получаваме 5. С други думи, народът ще избира по 5 депутата на месец, всеки месец, всяка година, общо взето постоянно.. Така звучи сякаш ще е затормозяващо, но всъщност… не знам де, може и да е.. Няма значение, значи, комисията работи, избира 30(или повече) човека, които в началото на всеки месец започват борбата си за 5-те места в парламента. Борбата се състои, подобно на музикалния формат, в някакви задачи за изпълняване, предизвикателства и всякакви такива тип “The Apprenticed”, но политически ориентирани. Съответно се заснима и се пуска по телевизията, хората гледат, обсъждат и решават за кого да гласуват. А гласуването ще става, ДА, ТОЧНО ТАКА, с СМС-и, разбира се!! лол, сега си мислите “ОМГ, АМИ ЗЛОУПОТРЕБИТЕ??”

Първо, защо с смс-и? Защото избирателната активност и с гласуване веднъж на 4 години е ниска, камо ли ако трябва хората всеки месец да ходят, а и спокойно може да се каже, че притежанието на гсм е напълно достъпно за всеки. Смс-ите в случая са безплатни, естествено, като всеки гражданин, имащ право на глас, отива в ЦИК или там квото е и там записват номерът, от който ще гласува, както и 4 цифрен код, който той си избира (идеята на това е да не му гласува друг с номера). В края на месеца, след определен брой изпитания и глупости, през които минават кандидат-депутатите, има съответния ден за размисъл и после денят за гласуване. В денят на гласуване всеки праща СМС с име или код на избрания от него депутат както и неговия 4 цифрен код. Системата сравнява номера, от който е пратен смс-а с 4 цифрения код и отчита съответният глас. Много хора естествено не вярват в тази система и мислят, че всичко е нагласено, ами.. да си помислят колко е сигурно, че хиксчето на лист хартия наистина се отчита честно. И да гледат “Hacking Democracy“. Естествено има и комисия, която следи всичко да е в реда на нещата, а анонимността на вота е гарантирана. Хубавото на една такава система е, че може да се използва и за национални референдуми по най-различни въпроси. След изборния ден, резултатите бързо са ясни, 5-те кандидата с най-много гласове влизат в парламента, а другите 25 могат да опитат пак най-рано след 1 година. Ден-два след това, 30-те нови кандидата са налице и така. За министър-председател и други министри също така се провеждат избори.

Сега стои въпросът, как ще се приемат закони, ако няма партия с мнозинство.. ами, не съм специалист, но както няма да има партия с мнозинство, така няма да има и твърда опозиция. Добрите закони ще се приемат, лошите няма.. евентуално.. Ако някой депутат пък нещо се издъни, то мястото му изстива още на следващите избори, което в случая е най-много до месец, neat, huh?

Сигурен съм, че подобна система има 100 кусура, поне някои от които я правят неприлагаема и затова никъде по света не се използва, но пък кога ме е спирала безсмислеността на разсъжденията ми? Ако пък сте политик, имате много власт и мислите, че това ще е една супер система за избиране на народни представители, то не губете време и я предложете още този петък, като преди това ме предупредите (за да гледам парламентарния контрол:Д) Стискам палци!

п.п. това беше дългозамисляното убер ентри, ако сте разочаровани, то следващият път имайте едно наум.

Нещо не поствам напоследък, както се забелязва, предполагам, че отново съм в онези периоди на липса на желание, след които обаче следва някое убер ентри, замисляно от седмици (и сега има замислено такова :ninja: ) В интерес на истината, не ми остава почти време, в което да се чудя какво да правя, та може би затова е и ентри сушата (чудех се дали да не напиша “блогосушата”, но само при мисълта за това, над мен, потривайки ръце, надвисна духа на ББЕ :w00t: хяхях). Та така де, ако е останал още някой, който минава редовно оттук, да продължава, ще се опитам скоро да снабдя със свеж КОНТЕНТ (демек простотии). И за финал, за да не е било идването губене на време…. a jesus joke:

It seemed like a good idea at the time, lol

imdb info

Обикновено не пиша за филми, защото не съм голям разбирач, но в случая това не е от значение.  Изгледах го преди малко и реших, че трябва да бъде гледан от възможно най-голям брой хора и затова реших да пиша тук.  Филмът предполагам спада към конспирационните, макар че мисля, че предвид количеството истини в него, това определение не му отива. Става дума за религии, 11-ти септември и злите корпорации или по-точно алчните хора, които са ги създали и управляват.  Дори и да не сте почитател на подобни работи, гледайте го, няма да съжалявате. Всъщност може и да съжалявате, но то ще е заради факта, че живеем в тази действителност.

п.п. Благодаря на Sinth, който привлече моето внимание към филма.

Ако сте чували този или друг подобен израз, включващ “избухне/а демокрацията”,  то трябва да знаете, че първоизточникът му е не кой да е, а самият.. Tim Logik! ТАДАДАДАМММ!!  Сега ако не сте го чували си мислите “уаау, браво, измислил е израз, който никой не е чувал”, ако е така, пуснете search в google “избухна демокрацията” , за да се убедите в обратното. Ако пък сте го чувал, то сигурно си мислите “хъх? да бе!” Е, тук вече нямам писмени доказателства, затова историята, такава каквато аз я знам.  Значи, аз съм на 3 години (!), което пък означава, че годината е или 90-та или 91-ва, имали сме гости вкъщи и не знам за какво е ставало дума, когато съм го казал, но е направило впечатление на възрастните. Скоро след това баща ми го казва на негов приятел, тогава работещ в радио Варна, който от своя страна ме цитира не веднъж в ефир. Известно време след това същият израз е бил чут да се споменава в “Панорама” и тъй като тогава общо взето е имало само Канал 1, предполагам, че именно на това се дължи широката известност, която е придобил. До днес, когато за пореден път влезе в употреба, не предполагах, че наистина хора в цялата страна го знаят, но проверката в Google ме остави приятно изненадан, хехе. Обзе ме едно такова чувство, че и аз съм дал нещо на света, лол, е, не е като да съм изобретил нокторезачката, но пак е по-добре от нищо, спомогнал съм за обогатяването на българския език един вид :lol:  Та така де, ако чуете някой да го използва, да знаете кой го е измислил :Д